Четирите стила на привързаност при възрастните: сигурна, тревожна, избягваща и дезорганизирана

Има четири стила на привързаност: сигурен, тревожен, избягващ и страхово-избягващ, който често се нарича дезорганизиран. Те описват как реагираш, когато търсиш близост, когато се страхуваш да не я загубиш или когато те задушава. За твоя стил решават две неща: колко се страхуваш от отхвърляне и колко лесно ти е да се облегнеш на някого.

Звучи абстрактно, затова тази статия остава конкретна. Ще прочетеш откъде идват стиловете на привързаност, как изглежда всеки от тях в обикновен ден, три ситуации, в които четирите стила реагират съвсем различно, и какво наистина помага, ако се разпознаеш в някой от несигурните стилове.

Откъде идват стиловете на привързаност

Теорията за привързаността започва с британския психиатър Джон Боулби. През 50-те и 60-те години той твърди, че бебетата се раждат със система, която ги държи близо до хората, които се грижат за тях. Когато детето се чувства застрашено, системата се включва и то търси утеха. Когато утехата дойде, системата се успокоява.

Психоложката Мери Ейнсуърт превръща тази идея в изследване. В експеримент, известен като Непозната ситуация, тя наблюдава как едногодишни деца реагират, когато родителят за кратко излезе от стаята и се върне. Някои плачат и бързо се успокояват. Други сякаш почти не реагират. Трети остават ядосани и неутешими, дори на ръце. По-късно Мери Мейн и Джудит Соломон добавят четвърта група: деца с объркани реакции, сякаш искат едновременно да се приближат и да се отдалечат.

През 1987 г. Синди Хейзън и Филип Шейвър показват, че възрастните пренасят подобни модели в любовните си връзки. Няколко години по-късно Ким Бартоломю и Леонард Хоровиц описват четирите стила при възрастните, които днес знаят повечето хора. Оттогава изследователите обикновено измерват привързаността с две скали, а не с твърди чекмеджета.

Една важна бележка предварително: твоят стил не е присъда за детството ти. Ранните преживявания имат значение, но значение имат и по-късните връзки, приятелствата, загубите и темпераментът ти.

Две скали, четири стила

Първата скала е тревожността в привързаността. Тя измерва колко се тревожиш, че някой ще те изостави, ще те отхвърли или ще те обича по-малко, отколкото го обичаш ти. Втората е избягването в привързаността. Тя измерва колко неудобно ти е в близост и когато трябва да разчиташ на някой друг.

Когато съчетаеш двете скали, получаваш четири комбинации:

Тъй като става дума за скали, никой не е сто процента само един стил. Двама души с тревожен стил могат да са много различни: единият е малко несигурен в началото на връзка, другият се тревожи постоянно. Може и да си близо до границата между два стила. Затова описанието на стила винаги е скица, а не портрет.

Четирите стила отблизо

Сигурна привързаност

Хората със сигурен стил обикновено вярват, че на тези, които обичат, им пука за тях. Могат да са близо, без да се чувстват в капан, и сами, без да се чувстват изоставени. Когато партньорът замине за уикенда с приятели, им липсва и същевременно се радват на свободната вечер.

Сигурен не значи съвършен. И сигурно привързаните хора ревнуват понякога, сърдят се след скандал и имат лоши дни. Разликата е, че се съвземат по-бързо и по-лесно казват какво става. „Вчера се почувствах малко пренебрегната, може ли да поговорим за това?“ е много сигурно изречение.

Тревожна привързаност

При тревожния стил, наричан още тревожно-зает, близостта е много важна и изглежда лесна за губене. Вниманието ти отива към малките знаци: по-кратко съобщение, различен тон, партньор, който изглежда разсеян. Щом усетиш дистанция, искаш бързо да възстановиш контакта.

Тревожно привързаните хора често са топли, лоялни и много чувствителни към това как се чувстват другите. Трудното е, че спокойствието им силно зависи от другия. Закъснял отговор може да развали цяла вечер. Точно на този момент посветихме отделна статия: защо закъснелият отговор боли толкова при тревожната привързаност.

Избягваща привързаност

При избягващия стил, наричан още отхвърлящо-избягващ, независимостта дава сигурност, а твърде много близост изглежда като натиск. Избягващите хора често изглеждат спокойни, способни и самостоятелни. Предпочитат да решават проблемите си сами и им е неудобно, когато някой се облегне на тях емоционално.

Това не значи, че не ги е грижа. Изследванията показват, че и те изпитват стрес във връзките, но го потискат или го пренасочват към практични неща. Когато разговорът стане емоционален, избягващият човек изведнъж започва да говори за организация, сменя темата или трябва спешно да излезе да тича.

Страхово-избягваща или дезорганизирана привързаност

Страхово-избягващият стил съчетава висока тревожност с високо избягване. Искаш близост и се страхуваш от нея. Когато някой се приближи, част от теб се отпуска, а друга се подготвя за разочарование. Когато някой се отдалечи, силно усещаш загубата, но може би и облекчение.

Затова връзките може да приличат на влакче на ужасите, за теб и за хората около теб. Една седмица споделяш много, следващата имаш нужда от дистанция и сам не знаеш защо. Този стил често е свързан с преживявания, в които хората, които е трябвало да дават утеха, са били и източник на напрежение. Не винаги е така и никога не е причина за срам.

Три всекидневни момента, четири реакции

Стиловете стават по-ясни, когато ги видиш в действие. Ето три обикновени ситуации и как би могъл да реагира всеки стил. Вероятно ще се разпознаеш в повече от една реакция и това е нормално.

Партньорът отменя петъчната вечер

Петък, пет часа. Партньорът пише: „Извинявай, съвсем съм скапан, може ли да преместим вечерята за неделя?“

Човекът със сигурен стил е разочарован за момент, отговаря „Жалко, но няма проблем. Почини си“ и поръчва пица. Човекът с тревожен стил чете съобщението три пъти. Наистина ли е умора? Има ли нещо? Праща второ съобщение, за да пита дали всичко е наред, и цяла вечер държи телефона подръка. Човекът с избягващ стил изпитва главно облекчение от свободната вечер и праща палец нагоре. Може би изобщо не забелязва, че другият е очаквал по-топла реакция. Човекът със страхово-избягващ стил първо се чувства наранен, после решава, че и без това не му се е излизало, а останалата част от вечерта се пита дали това не е началото на края.

Скандал заради чиниите

Всъщност не става дума за чиниите. Става дума за усещането, че правиш повече от другия. Гласовете стават малко по-високи.

Човекът със сигурен стил остава в разговора, дори когато е неприятно, и може да каже: „Започвам да се дразня, да направим пет минути почивка?“ Човекът с тревожен стил иска да го реши веднага. Почивката му изглежда като изоставяне и затова тръгва след партньора в другата стая. Човекът с избягващ стил се затваря. Млъква, хваща телефона или излиза навън да си „проветри главата“. За него това е начин да запази мира. Човекът със страхово-избягващ стил може да се люшка между двете: първо настоява за решение, а после изведнъж казва „остави, няма значение“ и напълно се оттегля.

Третата среща минава страхотно

Запознал си се с някого. Третата среща е чудесна, говорите до полунощ и този човек казва: „Наистина много те харесвам.“

Човекът със сигурен стил изпитва радост, малко вълнение и с нетърпение чака следващата среща. Човекът с тревожен стил усеща вълна от щастие, която бързо се превръща в напрежение. Сега има какво да загуби. Започва да мисли как да не развали нещата. На човека с избягващ стил другият също му харесва, но изречението стига до него като натиск. Следващите дни отговаря малко по-бавно и предлага по-малко планове. Човекът със страхово-избягващ стил усеща точно това привличане и отблъскване едновременно. Късно вечерта праща нещо много нежно, а на следващия ден не отговаря.

И в трите момента фактите са дребни. Разликата е в това, което всеки стил очаква да се случи после.

Какъв е моят стил на привързаност?

Повечето хора могат да си направят първа представа, ако погледнат реакциите си в напрегнати моменти, а не в спокойни. Когато всичко е наред, почти всеки изглежда сигурно привързан. Задай си тези въпроси:

• Когато някой, когото обичаш, е дистанциран цял ден, чувстваш ли главно спокойствие, тревога, облекчение или тревога и облекчение едновременно?
• След скандал искаш ли веднага да говорите, първо да си сам или и двете наведнъж?
• Как се чувстваш, когато партньорът ти каже, че има нужда от теб? Топло, гордо, неловко или притиснато?
• По-лесно ли ти е да даваш подкрепа, или да я получаваш?
• Връзките ти обикновено стабилни ли са, интензивни, дистанцирани или непредсказуеми?

Гледай и моделите си през по-дълъг период. Губиш ли интерес точно когато някой стане достъпен? Често ли имаш чувството, че на теб ти пука повече, отколкото на другия? Приятелите описват ли те като независим, прилепчив или труден за разгадаване? Такива наблюдения казват повече от една лоша седмица.

Ако в отговорите ти много място заема въртенето на мисли в кръг, може би ще се разпознаеш и в нашата статия за признаците, че мислиш прекалено много. Тревожната привързаност и прекаленото мислене често вървят заедно, особено нощем.

Можеш да направиш и нашия безплатен тест за стил на привързаност. Той измерва двете скали поотделно и след това показва кой от четирите стила най-добре отговаря на отговорите ти.

Когато два стила се срещнат във връзка

Твоят стил не съществува сам по себе си. Най-ясно се вижда в съчетание със стила на друг човек.

Двама сигурни партньори си дават пространство и близост без особено усилие. Сигурният партньор може с времето и да помогне на несигурния да се успокои, просто като е предвидим и мил.

Най-известната комбинация е тревожен и избягващ. Тревожният партньор търси контакт, избягващият се чувства притиснат и се отдръпва, а това кара тревожния да търси контакт още повече. И двамата се опитват да се чувстват в безопасност, само че по противоположни начини. Много двойки остават години в този кръг, без да видят, че става дума за модел, а не за сблъсък на характери.

Двама тревожни партньори разбират нуждата от близост един на друг, но могат и взаимно да си разпалват тревогите. Двама избягващи партньори рядко се задушават, но важните чувства лесно остават неизказани, докато връзката не започне да прилича повече на съжителство на съквартиранти. За страхово-избягващия партньор всяка комбинация може да е интензивна, защото желанието за близост и поривът за бягство постоянно се редуват.

Нито една от тези комбинации не е обречена. Помага моделът да бъде разпознат заедно и назован в спокоен момент: „Когато ти замълчиш, аз тичам след теб. Когато тичам след теб, ти замълчаваш още повече. Да опитаме по друг начин?“

Може ли стилът на привързаност да се промени?

Да. Стиловете на привързаност са доста стабилни, но не са неизменни. Изследователите говорят за придобита сигурност при хора, които са израснали с несигурна привързаност, а по-късно са станали по-сигурни благодарение на връзки, приятелства, терапия или собствен размисъл.

Промяната обикновено идва на малки стъпки. На повечето хора помага следното:

1. Забележи момента, в който системата ти се включва. Сърцебиене, когато съобщение остава без отговор, или силно желание да си тръгнеш, когато някой се приближи. Когато го назовеш („това е алармата ми за привързаност“), получаваш малко дистанция.
2. Спри, преди да направиш нещо. При тревожния стил това означава да изчакаш с второто съобщение. При избягващия стил означава да останеш в стаята още пет минути, преди да излезеш.
3. Кажи с прости думи от какво имаш нужда. „Помага ми, когато ми пишеш, че ще закъснееш“ работи по-добре, отколкото да проверяваш дали другият сам ще се сети.
4. Упражнявай обратното движение на малки дози. Ако си тревожен, планирай си вечер само за себе си и я изживей с удоволствие. Ако си избягващ, споделяй всеки ден по едно малко чувство.
5. Прекарвай време със сигурни хора. Приятели, колеги или партньор, които са стабилни и честни, показват на нервната ти система, че близостта може да е безопасна.
6. Потърси подкрепа, когато моделът тежи. Ако връзките отново и отново те нараняват или ако страхът и недоверието ръководят живота ти, психолог или терапевт може да помогне повече от всяка статия.

Бъди търпелив със себе си. Модел, който години наред ти е помагал да се чувстваш в безопасност, няма да изчезне за месец. Всеки път, когато постъпиш малко по-сигурно, отколкото се чувстваш, изграждаш нов навик.

Какво казва тестът и какво не

Нашият тест за стил на привързаност ти дава резултат по двете скали и стила, който най-добре им отговаря. Така получаваш думи за това, което чувстваш, и отправна точка за честен разговор със себе си или с партньора.

Има и ясни граници. Тестът описва как в момента обикновено чувстваш и реагираш, въз основа на собствените ти отговори. Не е диагноза и не казва нищо окончателно за връзката или миналото ти. Отговорите могат да се променят заради сегашната ти връзка, настроението ти през седмицата или скорошна раздяла. Много хора след година получават малко по-различен резултат, особено след период на промени.

Използвай резултата като карта, а не като етикет. Ако искаш да видиш как обичаш и по други начини, тестът за любовен стил е добра следваща стъпка. А ако повториш теста за привързаност след няколко месеца, може би ще видиш, че нещо се е раздвижило.

Да знаеш какъв е стилът ти на привързаност не променя кой си. Но ти помага да разбереш защо някои моменти изглеждат толкова големи и ти дава избор как да реагираш на тях. Точно с този избор започва по-голямата част от промяната.